Спомен за дъжд
Заваля на разсъмване.
В пет часа сутринта.
Спяха птиците в тъмното
по ръба на нощта.
А дъждът напоителен,
приспивателно тих,
сякаш бе недействителен.
Като в сън. Като в стих.
До отчаяност вкопчани
във екстаз или страх,
бяхме две реципрочности ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up