Jul 25, 2008, 9:58 AM

Спомен за дъжд 

  Poetry » Love
824 0 8
Спомен за дъжд
Заваля на разсъмване.
В пет часа сутринта.
Спяха птиците в тъмното
по ръба на нощта.
А дъждът напоителен,
приспивателно тих,
сякаш бе недействителен.
Като в сън. Като в стих.
До отчаяност вкопчани
във екстаз или страх,
бяхме две реципрочности ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Random works
: ??:??