alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
25 июл. 2008 г., 09:58

Спомен за дъжд 

  Поэзия » Любовная
787 0 8
 

Спомен за дъжд

 

Заваля на разсъмване.

В пет часа сутринта.

Спяха птиците в тъмното

по ръба на нощта.

 

А дъждът напоителен,

приспивателно тих,

сякаш бе недействителен.

Като в сън. Като в стих.

 

До отчаяност вкопчани

във екстаз или страх,

бяхме две реципрочности

на един и същ грях.

 

Като риби на сухото

се задъхвахме, но -

биха чули и глухите

как крещим от любов.

 

А дъждът продължаваше.

Да вали. Да вали.

Страх го беше беднягата

да не ни раздели.

 

Но когато си тръгна ти,

той настигна те и

с много нежност прегърна те.

Ти при него се скри.

 

Оттогава те чакам пак,

да се върнеш за миг.

Щом си спомня, незнайно как -

почва дъжд да вали...

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Настръхнах! Адмирации!
  • Стихът ти поражда трепетно нежни чувства!
  • Едно късче от твоята поезия е цяла Вечност!!!
    Поздрави!!!
  • Невероятно нежен и красив стих!!!
  • БРаво . Наистина харесах това което пишеш .
    поздрав
  • Остана в този сайт, г-н Калчев, един човек, който знае как да пише. Много се радвам, че мога да черпя вдъхновение от творбите ти.

    Дано тези 99% графомани от сайта наминават оттук да четат и истинска поезия.
  • красота и нежност...разкошен стих...
    мъжка сълза е този дъжд...нека вали...за теб и нея...
  • Погали душата ми с този спомен! Толкова е хубав, толкова нежен, любовен...невероятен стих!
Предложения
: ??:??