petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Nov 5, 2013, 10:18 AM

Спомен за есен 

  Poetry » Landscape
1184 0 9

Спомен за есен

Сред листи - мъниста тъга напориста,
сърцата ни правят завой:
не искат постеля, по пътя поемат
към място без сълзи - порой.


В тънки мъгли златно слънце се скри,
но остави пролука една -
да огрее с намигване чрез свойте лъчи
язовирната бяла стена.


Сред вода развълнувана вятър гребе,
а вълни люшкат лодка една.
Тайни пази в себе си тя... та нали
е флиртувала със Любовта!


В спомени скъпи дъга многоцветна
след дъжд мие болка, тъга...
Някога есенни листи в букет е държала
любимата нежна ръка.


Романтична и мила, а след време и бяла,
тази тайна любов ще спои
две сърца, в едно затуптяли,
в златни брачни любовни халки.


А дърво трепетлика като тях ще извиква
нежност и мъдрост добра.
Като нея белокосите старци реликва
ще пазят младостта в есента...

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??