Спомен за есен
Сред листи - мъниста тъга напориста,
сърцата ни правят завой:
не искат постеля, по пътя поемат
към място без сълзи - порой.
В тънки мъгли златно слънце се скри,
но остави пролука една -
да огрее с намигване чрез свойте лъчи
язовирната бяла стена.
Сред вода развълнувана вятър гребе,
а вълни люшкат лодка една.
Тайни пази в себе си тя... та нали ...