Jul 4, 2018, 11:55 PM  

Спомен за еволюция 

  Poetry » Other
530 2 1

Навивам се на спирала

преди да заспя.

Заслушана в ритмичния бас на капчука

тактувам с крак.

Или с опашка.

Замижавам с двеста очи.

С пипала

галя хладната стена и залепям вендузи.

Потъвам навътре в дъжда.

Краката ми напълно изчезват.

Излизат мехурчета изпод хрилете ми.

Изгубвам опашка.

И ставам едноклетъчна.

Една спирала ДНК.

А сутринта се събуждам като пружина.

© Инна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??