i2na (Инна)
145 1101
4.07.2018 г., 23:55 ч.  

Спомен за еволюция 

  Поезия » Друга
502 2 1

Навивам се на спирала

преди да заспя.

Заслушана в ритмичния бас на капчука

тактувам с крак.

Или с опашка.

Замижавам с двеста очи.

С пипала

галя хладната стена и залепям вендузи.

Потъвам навътре в дъжда.

Краката ми напълно изчезват.

Излизат мехурчета изпод хрилете ми.

Изгубвам опашка.

И ставам едноклетъчна.

Една спирала ДНК.

А сутринта се събуждам като пружина.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??