Nov 19, 2008, 1:25 PM

Спомен за лятото 

  Poetry
1433 0 10
 

 

Сред онази мъгла от тъга аз летя

и отново търся нещо от лятото.

Вървя пак все сама под дъжда

и мaгнитно се връщам обратно.

 

 

 

Нещо търся пак тука от полета,

на онова самотното мое пътуване.

От сълзите изтъркала музата,

за любовното нощно тъгуване.

 

 

 

 

А димът предизвиква сълзите ми

и дъждът се преплита със тях.

Любовта изгрява в очите ми,

прегазила в калта всичкия страх.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??