Nov 16, 2011, 11:55 AM

Спомен за любов 

  Poetry » Love
676 0 11

СПОМЕН ЗА ЛЮБОВ

Не искам спомен да си ти.
Не искам аз да те забравя,
захвърлен в миналите дни,
по малко ти да избледняваш.
Не искам огнена жарава,
не искам бурни ветрове.
Спокойно нека  времето изтлява,
защото ти си всъщност прероден...
във птичи поглед, или на елен в очите,
учудено откривам те, нали?
В нощта, когато пълна е луната,
по нейната блестяща стълба слизаш ти...
И без дори да вникна във  словата,
които тихо, тихо ми редиш,
разбирам - любовта не се забравя.
И ето, че се ражда лунен стих... 
 


2011-03-23

© Хрис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??