robinhood91 (Йоан Александров)
15 1
Jan 7, 2014, 9:25 PM

Спомен за смъртта 

  Poetry » Love
662 0 1
Спомен за смъртта
Смърт, не те ли аз познах
в онази зимна нощ,
когато себе си избрах
и прободох се с нож.
Не бе ли ти тази, която ме прие,
сам, безжизнен, плачещ кат дете,
с желание за истинска любов
и началото на нов живот.
Мое дете, недей така,
сълзи напразно не плачи,
защото часовникът тиктака ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоан Александров All rights reserved.

Random works
: ??:??