7.01.2014 г., 21:25 ч.
Спомен за смъртта
675
0
1
Спомен за смъртта
Смърт, не те ли аз познах
в онази зимна нощ,
когато себе си избрах
и прободох се с нож.
Не бе ли ти тази, която ме прие,
сам, безжизнен, плачещ кат дете,
с желание за истинска любов
и началото на нов живот.
Мое дете, недей така,
сълзи напразно не плачи,
защото часовникът тиктака ...
Смърт, не те ли аз познах
в онази зимна нощ,
когато себе си избрах
и прободох се с нож.
Не бе ли ти тази, която ме прие,
сам, безжизнен, плачещ кат дете,
с желание за истинска любов
и началото на нов живот.
Мое дете, недей така,
сълзи напразно не плачи,
защото часовникът тиктака ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Йоан Александров Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
