Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
Feb 14, 2015, 10:28 PM

Спомен за татко 

  Poetry
2559 0 6

Тихо е в родния дом.

Вехто палто, бастун,

пожълтял прашен портрет

на напет господин,  а в

сълзите - татко се връща.

 

Прегръща ме с обич голяма,

прокарва ръка по челото...

В селото няма по-гореща

от дланта му.

Свличам се в спомени,

тичам, говоря и не искам

да пусна тази обич огромна!

 

Не искам да съм сираче,

паяче в тишината,

скрежа в косите пазя -

от дъха му, босите стъпки

на прага искам да ме събуждат!

 

Не искам, но ръката на внука

прекъсна мечтата...

Трябва да го науча да

да обича кат тате -

хората, животните и земята!!!

 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съпреживях!
  • Свиден спомен!
    А думите - родени от сърцето...
    Поклон пред паметта на родителите!
  • "Не искам, но ръката на внука

    прекъсна мечтата...

    Трябва да го науча да

    да обича кат тате -

    хората, животните и земята!!!"
    ------------------------------------------------------------------
    Силно въздействащ, оригинален стих, сътворен талантливо,
    съдържа мъдро послание! Поздрави и от мен за прекрасната поетеса!
  • "Не искам да съм сираче,
    паяче в тишината..."

    Страхотни редове! Цялото стихотворение е пропито от неизмерима болка
    по бащата - свиден спомен в родната обител. Връзката баща - дъшеря е особено силна. Тук тя е предадена със завидна сила. Какво повече мога да кажа аз, освен да замълча.

    Поздрав и поклон!
  • Истинската синовна обич може да се сравнява сама с майчината любов.
    Тя никога не си отива, а остава в сърцата ни и паралелно с внуците и правнуците я носим в себе си.Поздрав за творбата ти и по-ведър ден!
  • Поклон! А тази обич - към хората, животните и земята, тя е в кръвта на децата и внуците...
Random works
: ??:??