Аз тлея бавно, бавно гасна
във спомена за тебе, вече блед...
надига се във мен тъга неясна –
не си до мен...От паника обзет,
че сам съм, че самичък и ще бъда,
че и в миналото даже бил съм сам,
аз лутам се, и търся сам присъда,
но знай! – душата си не ще продам...
И не за себе си ще я запазя...
Не!...Не искам да съм егоист.
Не мога просто любовта си да погазя,
да я смачкам и изхвърля, както ще направя с този лист... ...