impure_blood (Хавишам)
5 15
30.01.2004 г., 2:56 ч.

Спомени 

  Поезия
2342 0 4

 

Аз тлея бавно, бавно гасна

във спомена за тебе, вече блед...

надига се във мен тъга неясна –

не си до мен...От паника обзет,

че сам съм, че самичък и ще бъда,

че и в миналото даже бил съм сам,

аз лутам се, и търся сам присъда,

но знай! – душата си не ще продам...

И не за себе си ще я запазя...

Не!...Не искам да съм егоист.

Не мога просто любовта си да погазя,

да я смачкам и изхвърля, както ще направя с този лист...

Единствено в душата ми си още жива,

(като мъртвите икони в празен храм)

изпивам те, а ти отрова си парлива,

...и отровена – душата си не ще продам!

Питаш ме дали се чувствам аз виновен.

Вина?! Че помня те?... Че искам да си с мен? ...

Не...Вината носи онзи миг съдбовен,

в който любовта ни се превърна в черен плен...

Недей! Не се вини и ти...

не си създадена  за тежките вериги.

И сега единственото, дето ме гнети –

че аз съм още във окови, а ти спокойничко разби ги...

 

Силна бе и се освободи...

а аз, глупакът, още си въздишам

“Любовта ще победи! “...

 

© Хавишам Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз помня това стихотворение. Болезнено красиво е! Много плаках първия път когато го четох...

    Но ако не се лъжа то имаше различно заглавие.

    В.
  • Стихотворението е страхотно, само не разбрах...ти нали си момиче, а пък пишеш в мъжки род...прочетох го 10 пъти и не мога да му се насладя, незнам как може да напишеш нещо толкова хубаво, направо ми зарадва душата.Поздравявам те!
  • Никак не е зле. Браво.
Предложения
: ??:??