Във спомени се връщам всеки ден
далечно минало, прекрасно детство!
Безгрижие и радост бяха с мен,
като във приказка, като в едно вълшебство!
Сега си спомням всичко със тъга,
аз пак живея, смея се и спомени градя,
но вече всичко е различно, някой казва му съдба,
детето в мен остана, но друго няма как да променя!
Вали... и пак съм в спомени далечни,
рисувам с пръст по изпотените стъкла.
О, не, не се надявам дните ми да бъдат вечни,
но искам някой да си спомня и за мен след сто лета!