rumbic (Руми)
329 4585
10 mar 2009, 16:30

Спомени 

  Poesía » Otra
649 0 7

Във спомени се връщам всеки ден

далечно минало, прекрасно детство!

Безгрижие и радост бяха с мен,

като във приказка, като в едно вълшебство!

 

Сега си спомням всичко със тъга,

аз пак живея, смея се и спомени градя,

но вече всичко е различно, някой казва му съдба,

детето в мен остана, но друго няма как да променя!

 

Вали... и пак съм в спомени далечни,

рисувам с пръст по изпотените стъкла.

О, не, не се надявам дните ми да бъдат вечни,

но искам някой да си спомня и за мен след сто лета!

 

 

 

© Руми Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??