Dec 15, 2009, 1:24 PM

Спомени 

  Poetry » Other
880 0 0
Спомени
Загубих се сред спомените,
толкова много - и всичките мои.
Добре, че ме огрява свещта
на надеждите ми - огромни.
Вървя и аз към Истината,
зовяща дори грешника последен...
Но витаят и се губят мислите
за нещата, минали с времето.
Кървяща рана и лик на момиче
отнякъде изникват - наведнъж;
едно дете зачена се, роди се... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Делийски All rights reserved.

Random works
: ??:??