Спомени
Загубих се сред спомените,
толкова много - и всичките мои.
Добре, че ме огрява свещта
на надеждите ми - огромни.
Вървя и аз към Истината,
зовяща дори грешника последен...
Но витаят и се губят мислите
за нещата, минали с времето.
Кървяща рана и лик на момиче
отнякъде изникват - наведнъж;
едно дете зачена се, роди се... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up