15.12.2009 г., 13:24 ч.

Спомени 

  Поезия » Друга
856 0 0
Спомени
Загубих се сред спомените,
толкова много - и всичките мои.
Добре, че ме огрява свещта
на надеждите ми - огромни.
Вървя и аз към Истината,
зовяща дори грешника последен...
Но витаят и се губят мислите
за нещата, минали с времето.
Кървяща рана и лик на момиче
отнякъде изникват - наведнъж;
едно дете зачена се, роди се... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Делийски Всички права запазени

Предложения
: ??:??