Спомени

Мракът е застинал

нейде по средата -

между вярата и грехотата -

силен, сив, дълбоко вникнал.

Вълни от гняв нахлуват в мене.

Ушите глъхнат от адско гърмене.

Спомени страшни нахлуват,

давят ме и се вълнуват.

Океан от сълзи се разплисква -

да умра ми се приисква.

Любов ли бе, или мъчение?

Вече е без значение...

Долавям миризма на труп -

всичко ме удря накуп -

страдание, разочарование, скръб;

остри игли забиват се в голия ми гръб.

Протегната ръка за помощ

издига се в безлунна нощ.

Отнийде пристан не достига.

Докато Смъртта не я застига...