Мракът е застинал
нейде по средата -
между вярата и грехотата -
силен, сив, дълбоко вникнал.
Вълни от гняв нахлуват в мене.
Ушите глъхнат от адско гърмене.
Спомени страшни нахлуват,
давят ме и се вълнуват.
Океан от сълзи се разплисква -
да умра ми се приисква.
Любов ли бе, или мъчение?
Вече е без значение...
Долавям миризма на труп -
всичко ме удря накуп -
страдание, разочарование, скръб;
остри игли забиват се в голия ми гръб.
Протегната ръка за помощ
издига се в безлунна нощ.
Отнийде пристан не достига.
Докато Смъртта не я застига...
© Яна Todos los derechos reservados