Миранда (Виктория Тасева)
165 619
Apr 5, 2018, 1:35 AM

Спомени 

  Poetry » Phylosophy
467 5 5

"Пусни го по течението, ще си отиде!",
но не е корабче хартиено да отпътува
нито може в сън без плач да се роди
той – споменът, във мен неизлекуван.

 

Отново ме връхлита, тича срещу мен,
а аз крещя му: Бягай ти, отдалечи се!"
Седи си спомена за вчерашния ден
повторно изпълзява задкулисно.

 

Връхлитат ме накуп безброй
и кой от кой по-ясен и правдив,
той – споменът, е орех костелив,
причината за всеки вопъл мой.

© Виктория Тасева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??