"Пусни го по течението, ще си отиде!",
но не е корабче хартиено да отпътува
нито може в сън без плач да се роди
той – споменът, във мен неизлекуван.
Отново ме връхлита, тича срещу мен,
а аз крещя му: Бягай ти, отдалечи се!"
Седи си спомена за вчерашния ден
повторно изпълзява задкулисно.
Връхлитат ме накуп безброй
и кой от кой по-ясен и правдив,
той – споменът, е орех костелив,
причината за всеки вопъл мой.