Спъвам се в дим от спомени Преоблечени като пореден кошмар Капят от очите сълзи отронени Натежавайки на осъждащ кантар Вина горчива се просмуква Обвивайки тялото в хлад От гърдие ми тих вопъл изтръгва Рисувайки нечовешкия ад Крещейки из него се лутам стъпките убиват разума в мен В огледалата от лудост се бутам И сам се хващам в робския плен Бичувам се с ярост, но явно не стига Вината все тъй ме държи Дявола хилейски се ми намига И лакомо за душата ръмжи Пратих му я отдавна по пощата Но май при тебе присигна тя Хайде, върни си му сега стоката Просто ТРЯБВА така
Дявола хилейски се ми намига
И лакомо за душата ръмжи
Пратих му я отдавна по пощата
Но май при тебе присигна тя
Хайде, върни си му сега стоката
Просто ТРЯБВА така
Ей това, разваля целия стих.Иначе идеята му е хубава.
Успех,ако решиш да го преработиш
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.