25.07.2006 г., 10:17 ч.

Спомени 

  Поезия
743 0 2
Спъвам се в дим от спомени
Преоблечени като пореден кошмар
Капят от очите сълзи отронени
Натежавайки на осъждащ кантар
Вина горчива се просмуква
Обвивайки тялото в хлад
От гърдие ми тих вопъл изтръгва
Рисувайки нечовешкия ад
Крещейки из него се лутам
стъпките убиват разума в мен
В огледалата от лудост се бутам
И сам се хващам в робския плен
Бичувам се с ярост, но явно не стига
Вината все тъй ме държи
Дявола хилейски се ми намига
И лакомо за душата ръмжи
Пратих му я отдавна по пощата
Но май при тебе присигна тя
Хайде, върни си му сега стоката
Просто ТРЯБВА така

© Тони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще работя. Все пак сега започвам Това са ми първите стихове, ако могат да се нарекат така
  • Дявола хилейски се ми намига
    И лакомо за душата ръмжи
    Пратих му я отдавна по пощата
    Но май при тебе присигна тя
    Хайде, върни си му сега стоката
    Просто ТРЯБВА така

    Ей това, разваля целия стих.Иначе идеята му е хубава.
    Успех,ако решиш да го преработиш
Предложения
: ??:??