Mar 30, 2007, 12:04 PM

Спомени 

  Poetry
1102 0 4
Боли ме, сякаш болката е вчерашна,
а всъщност веч' годините летят
и толкова е силен в мене спомена,
че чувствам горещата ти плът.
Събирам ръбестите късове
от нашите разбити две сърца
и се опитвам да постигна равновесие,
като отново в цяло ги споя.
Но пръстите треперят от видяното
и ужасът в очите ми крещи.
Загубено е всичко, сякаш цялото
е безвъзвратно минало, уви. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Любенова All rights reserved.

Random works
: ??:??