Рая (Рая Любенова)
15 13
30 мар. 2007 г., 12:04

Спомени 

  Поэзия
982 0 4
Боли ме, сякаш болката е вчерашна,
а всъщност веч' годините летят
и толкова е силен в мене спомена,
че чувствам горещата ти плът.

Събирам ръбестите късове
от нашите разбити две сърца
и се опитвам да постигна равновесие,
като отново в цяло ги споя.

Но пръстите треперят от видяното
и ужасът в очите ми крещи.
Загубено е всичко, сякаш цялото
е безвъзвратно минало, уви.

Луната бяла само е останала,
душата ми отровена кърви
и даже самотата е избягала,
за да се върнем в спомените аз и ти.

Отчаяните писъци отекват в мен,
нашепвам пак забравеното име,
а после бавно се предавам в плен
на твоето последно " Забрави ме! ".

© Рая Любенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много болезнен стих Рая. Силни чувства са затворени в него.
    Поздрав и усмивки.
  • Хареса ми!
  • Звучат красиво...Много ми хареса!Дано обаче се отърсиш от това чувство и продължиш без болката напред
  • Оо,толкова болка в една млада жена!
    Всичко,което не ни убива,ни прави по- силни,нали?
    Приветствам силните ти стихове!
Предложения
: ??:??