Jun 28, 2009, 11:34 PM

Спомени 

  Poetry » Love
663 0 2
Валеше много силно!
А ние с теб стояхме на дъжда -
там за първи път се роди любовта,
как топли бяха прегръдките, целувките…
И днес отекват дълбоко в мен.
Щом погледна през прозореца
и зърна две сърца - сърца,
които горят да слеят душите си в една.
Трябваше да предположа!
И нишките на тайните да разплета.
Забравих, че когато мъжът реши да
се сбогува - най-силно целува! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Апостолова All rights reserved.

Random works
: ??:??