Спомени

28 jun 2009, 23:34

Poesía » De amor

598 0 2

Валеше много силно!

А ние с теб стояхме на дъжда -

там за първи път се роди любовта,

как топли бяха прегръдките, целувките…

И днес отекват дълбоко в мен.

Щом погледна през прозореца

и зърна две сърца - сърца,

които горят да слеят душите си в една.

Трябваше да предположа!

И нишките на тайните да разплета.

Забравих, че когато мъжът реши да

се сбогува - най-силно целува!

Всички ми казваха – виж го!

Сочеха те с пръст. Не спираха.

А днес сочат мен - вижте я!

Вижте онази наивната, глупавата

и я запомнете добре – тя търси

зад всяко едно лице - сърце!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.