Отсреща покриви в зори
пак бавно, бавно изсветляват...
Пребродил тъмните гори
за труд денят ни повелява.
Сънят подсеща за това
сърцето ми, че още страда
и спомени като ята
извикват детството нерадо.
Но пък щастливо е и как
се вписва в моето съзнание:
гори, река, трънлив сокак
за мене сякаш заклинание ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up