Отсреща покриви в зори
пак бавно, бавно изсветляват...
Пребродил тъмните гори
за труд денят ни повелява.
Сънят подсеща за това
сърцето ми, че още страда
и спомени като ята
извикват детството нерадо.
Но пък щастливо е и как
се вписва в моето съзнание:
гори, река, трънлив сокак
за мене сякаш заклинание ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse