Изливам душата в стиха си,
а болка от него струи,
докосвам те само в съня си
и спомени търся в звезди.
Над нощите тъжни да греят,
останали с мен до зори,
живота и твой да огреят,
когато на теб дотежи.
Тогава търси ги във мрака,
далечните наши звезди...
Небето със мене заплака,
когато отиде си ти.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up