Изливам душата в стиха си,
а болка от него струи,
докосвам те само в съня си
и спомени търся в звезди.
Над нощите тъжни да греят,
останали с мен до зори,
живота и твой да огреят,
когато на теб дотежи.
Тогава търси ги във мрака,
далечните наши звезди...
Небето със мене заплака,
когато отиде си ти.
© Красимира Касабова Все права защищены