Спомените

May 10, 2007, 12:06 PM

Poetry

5.0 / 3

897 0 3

Трева, която някой е опасъл,
са спомените. Или пък трева,
която буйно е пораснала,
но съхнала самотно след това.
Не знам дали е тъжно да си спомен,
по който никой не тъжи,
но знам - тревата не пораства,
щом дъжд над нея не роси;
жълтее бавно и угасва
зелената сърцевина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Близо до сърцето
Dream #1,2,3...

First I was dreaming of an earth on a unwordly place, so far, far away, somewhere in this endless st...
The Hunter

Here I am, alone and haunted; Begging for forgiveness, lonely. Being different, I cannot promise, No...
Strength

We try to be good, We try to be strong, And be optimistic When change takes too long. When people ar...

More works »