Спомените

10 may 2007, 12:06

Poesía

887 0 3

Трева, която някой е опасъл,
са спомените. Или пък трева,
която буйно е пораснала,
но съхнала самотно след това.
Не знам дали е тъжно да си спомен,
по който никой не тъжи,
но знам - тревата не пораства,
щом дъжд над нея не роси;
жълтее бавно и угасва
зелената сърцевина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомените

Искате да прочетете повече?

Propuestas