Aug 27, 2011, 9:46 AM

Споменът за нея... 

  Poetry » Other
683 1 0
В далечината погледът отеква,
сякаш вик е в тишината...
Като лек дъждец, като меката мъгла,
като нещо тъй познато, както непознато
в очите ти се отразява тя...
Форми, образ, силует,
мислите изграждат, но започва да бледнее...
Отражението надалеко пак поема,
в тишината неговият глас потъва...
Ю. Пашов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиан Пашов All rights reserved.

Random works
: ??:??