27.08.2011 г., 9:46 ч.

Споменът за нея... 

  Поезия » Друга
664 1 0
В далечината погледът отеква,
сякаш вик е в тишината...
Като лек дъждец, като меката мъгла,
като нещо тъй познато, както непознато
в очите ти се отразява тя...
Форми, образ, силует,
мислите изграждат, но започва да бледнее...
Отражението надалеко пак поема,
в тишината неговият глас потъва...
Ю. Пашов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиан Пашов Всички права запазени

Предложения
: ??:??