Nov 16, 2007, 9:29 AM

Спомням си още 

  Poetry » Love
637 0 4
 Спомням си още твоят поглед плах,
 когато за миг незабравим търсеше ме ти,
 а аз ти помагах с обич, без страх,
 общувахме тайно, бе прекрасно, нали?

 Но не искам да блести твойта самота,
 аз искам твоите очи да греят.
 Какво е толкоз тъжно? Зарадвай се сега,
 нека пак сърцето ми да пее.

 Нали искаш да се върнат дните,
 а с тях и усмивката на твоето лице?
 Какво ме гледаш, аз рисувах дъгите,
 усмихната бях и вярвах в теб!

 А ето, че сега се задаваш отсреща,
 обичаш ли ме още, не знам.
 Но явно ме обичаш, щом ме поглеждаш,
 трудно е било да си сам.

 Спомням си още, но ти дали помниш,
 прекрасните мигове през пролетта,
 цветята ухаеха, а слънцето - огромно,
 грееше над нашите слети тела.

 Готов ли си пак да повторим това,
 на мен определено ми се иска,
 нека се впуснем в обичта и страстта,
 и нека поемем риска!

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??