Спомням си още твоят поглед плах,
когато за миг незабравим търсеше ме ти,
а аз ти помагах с обич, без страх,
общувахме тайно, бе прекрасно, нали?
Но не искам да блести твойта самота,
аз искам твоите очи да греят.
Какво е толкоз тъжно? Зарадвай се сега,
нека пак сърцето ми да пее.
Нали искаш да се върнат дните,
а с тях и усмивката на твоето лице?
Какво ме гледаш, аз рисувах дъгите,
усмихната бях и вярвах в теб! ...