Спомняш ли си, не те молих да останеш.
И сълзи пред тебе не пролях.
Ръка дори не ти подадох,
а само празен поглед с арогантен смях.
Спомняш ли си, обяснения не исках.
Не се опитах да те задържа.
Махнах ти със длан за тръгване...
и не успя да видиш колко ме боля.
Спомняш ли си, беше вечерта със нея.
Неочаквано ме срещна - бях с усмивка на уста.
Болеше ме, болеше, но живеех...
Аз можех и без тебе - както досега... ...