Заглъхват стъпките ù, тежки.
Проскърцва само мракът
със омраза.
Сърцето ù, протрита рана,
оставя кървави следи
по пясъка.
Върви. А сякаш вече
времето завинаги
е спряло.
Диша тежко...
Сподавените стонове
удавиха последните ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up