11 июн. 2009 г., 17:53

... Спряло 

  Поэзия
464 0 8

Заглъхват стъпките ù, тежки.

Проскърцва само мракът

със омраза.

Сърцето ù, протрита рана,

оставя кървави следи

по пясъка.

Върви. А сякаш вече

времето завинаги

е спряло.

Диша тежко...

Сподавените стонове

удавиха последните

надежди

за мигове живот.

А там, отсреща,

под големия камък

бе скрита до вчера

торбата с мечтите ù.

... Въздухът е сплъстен,

и примесен с

тютюневи пари.

Оскъден.

Не ще ù стигне

до големия камък,

за да вземе торбата

с мечтите си само...

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??