Заглъхват стъпките ù, тежки.
Проскърцва само мракът
със омраза.
Сърцето ù, протрита рана,
оставя кървави следи
по пясъка.
Върви. А сякаш вече
времето завинаги
е спряло.
Диша тежко...
Сподавените стонове
удавиха последните
надежди
за мигове живот.
А там, отсреща,
под големия камък
бе скрита до вчера
торбата с мечтите ù.
... Въздухът е сплъстен,
и примесен с
тютюневи пари.
Оскъден.
Не ще ù стигне
до големия камък,
за да вземе торбата
с мечтите си само...
© Нели Все права защищены
И знам, че не е заради камъка!
Нелко*