На Ж.
Където няма път, ще го измисля,
когато няма буря – ще създам.
На изгрева огньовете лъчисти
в сърцето си ще скрия, като в храм.
Вълните на морето ще прегърна,
от тях ще взема вкус на ветрове -
забравената смелост да ми върнат
и жаждата за смях и върхове.
Живее още в мен хлапето дръзко
с бели в ръкава, с босите пети.
Все още мога дявол да покръстя ...