1.08.2017 г., 13:10 ч.

Спяща сила 

  Поезия
862 7 10

На Ж. 

 

Където няма път, ще го измисля,
когато няма буря – ще създам.
На изгрева огньовете лъчисти
в сърцето си ще скрия, като в храм. 

 

Вълните на морето ще прегърна,
от тях ще взема вкус на ветрове -
забравената смелост да ми върнат
и жаждата за смях и върхове. 

 

Живее още в мен хлапето дръзко
с бели в ръкава, с босите пети.
Все още мога дявол да покръстя
и мечка да накарам да лети. 

 

Пулсира в мен първичната ми сила.
Усещам я, дори когато спи.
Но, чашата на скуката изпила,
събудя ли я – Господи, пази!

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
  • И аз съм за детето в нас!!! Вечно да живее и да сме любопитни и отворени за света.🍀
  • Чудесно е да съумее човек да запази детето в себе си! Поздравления за изящния стих, Вики!
  • Най-хубавите хора са онези, които не искат да се разделят с детето в себе си. И изобщо не им пука, дали изглеждат нелепо или странно, щом изявят детското в себе си.
    Стихът ти ме развълнува и разпали. Благодаря !
  • Оригинално, закачливо, смело и някак вдъхновяващо си го написала Вики, чак се почувствах поне с 20 години по-млад за което ти благодаря. Поздрави!
  • Разконспирирана си, Усмивчо, веднага се познава, че е за теб!! )))
    Страхотна си, Вики!!
  • Красиво и предизвикателно - такива ги обичам. Поздрав!
  • Едно Ж. ти благодари сърдечно. Страхотно е! Особено крайчето
  • Ехее, днес само страхотни стихове в сайта! Вики, ти кога спиш, кога ги твориш такива чудесии! Почитания , възхищавам ти се....
  • Не е спяща силата ти Вики, не е!
Предложения
: ??:??