valcanyon (Валентин Миленов)
787 1821
Oct 18, 2017, 10:25 PM

Сребро в косата 

  Poetry » Phylosophy
561 0 4

  Сребро в косата

 

Поглеждам се и гледам среброто в косата,

ден след ден увеличава се, това е Съдбата.

Важно е да бъде душата богата,

не може да се борим с природата!

 

Всеки бял косъм е спомен един,

едно преживяно добро или зло.

 

Уж ставаме по-мъдри, далѝ,

живота постепенно отминава, уви!

 

Тялото вехне но не старее сърцето,

то все още е сърцето на детето!

Копнее и тръпне да срещне Любовта,

да преживее отново, да усети Страстта!

Да усети до себе си друго туптящи сърце,

и едно красиво и добро женско лице.

 

Казват че среброто ми отива,

годините преживяни то не скрива!

 

Но важно е да бъдеш Човек,

с ценностите от миналия век!

 

Да обичаш и възпитаваш децата си така,

че  да не съжаляваш след време, някога!

© Валентин Миленов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??