18.10.2017 г., 22:25 ч.

Сребро в косата 

  Поезия » Философска
5.0 (2)
643 0 4
Сребро в косата
Поглеждам се и гледам среброто в косата,
ден след ден увеличава се, това е Съдбата.
Важно е да бъде душата богата,
не може да се борим с природата!
Всеки бял косъм е спомен един,
едно преживяно добро или зло.
Уж ставаме по-мъдри, далѝ,
живота постепенно отминава, уви!
Тялото вехне но не старее сърцето,
то все още е сърцето на детето!
Копнее и тръпне да срещне Любовта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Предложения
  • Ще дойде ден, когато няма да ме има. Учи се да живееш без мене. От сега. Знам тоя свят, като зловеща...
  • Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
  • Такава - красива! (и с тъжни очи) - тя често по пътя минава... И само в кафявия поглед личи - отблиз...

Още произведения »