Нима е само спомен младостта
сред голите чукари на баира,
там, дето от години есента
последните жълтици си прибира.
И тръгва по пътечки от листа
за кой ли път през мокрите дъбрави,
да чуе – на гората песента –
сред хиляди щурчета и ливади.
Но пее сякаш – цялата земя!
И вятърът – играе ръченица!
От хребета на стръмните скали –
до слънцето заспало край Марица. ...