Nella_gold (Нели )
841 4525
May 29, 2009, 7:59 AM

Сред хаоса... 

  Poetry
577 0 15

Не съм те канила.

А ти дойде.

И казваш, че навън е зима.

Не съм те молила.

Защо си ми сега?!

Но съжалих,

и приютих те.

В ъгъла на прашната

си стая.

Навън е мрачен ден,

настръхнал в безхаберие

за лято...

До синьо впити са

ми слепоочията...

Седни.

Не питай нищо повече...

Когато...

Прогледна,

може да говорим.

Сега не виждам.

Казваш, че е мрак.

Очите ми не са

очи на котка.

Просто заболя.

Не ще се взирам.

Около мен пространствата

са непознати космоси...

А в хаоса

единствено

все още долавям

шепот на море...

(Сетивността на слепите

е толкова изострена...)

 

 

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??