Nella_gold (Нели )
841 4525
29.05.2009 г., 7:59 ч.

Сред хаоса... 

  Поезия
576 0 15

Не съм те канила.

А ти дойде.

И казваш, че навън е зима.

Не съм те молила.

Защо си ми сега?!

Но съжалих,

и приютих те.

В ъгъла на прашната

си стая.

Навън е мрачен ден,

настръхнал в безхаберие

за лято...

До синьо впити са

ми слепоочията...

Седни.

Не питай нищо повече...

Когато...

Прогледна,

може да говорим.

Сега не виждам.

Казваш, че е мрак.

Очите ми не са

очи на котка.

Просто заболя.

Не ще се взирам.

Около мен пространствата

са непознати космоси...

А в хаоса

единствено

все още долавям

шепот на море...

(Сетивността на слепите

е толкова изострена...)

 

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??