Ах, тази многолика тишина,
където и да ида, ме настига...
Понякога прилича на жена
със черна кърпа и сълзи в очите...
Понякога прилича на дете,
изгубено в гората от въпроси,
че в приказката, дето я чете,
доброто на гърба си злото носи...
Понякога прилича на вода,
спокойна като тъмно огледало...
Погребала в дълбокото страстта
на хиляди умиращи корали... ...