22.05.2010 г., 23:15 ч.

Сред многото лица на тишината 

  Поезия » Философска
883 1 24
Ах, тази многолика тишина,
където и да ида, ме настига...
Понякога прилича на жена
със черна кърпа и сълзи в очите...
Понякога прилича на дете,
изгубено в гората от въпроси,
че в приказката, дето я чете,
доброто на гърба си злото носи...
Понякога прилича на вода,
спокойна като тъмно огледало...
Погребала в дълбокото страстта
на хиляди умиращи корали... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Предложения
: ??:??