...сред стотици камбани, тихо стенещи там

Feb 8, 2015, 2:16 AM 2015-02-08T04:05:21+02:00

Poetry » Other

353 0 1

Прострелян коварно. Отсъдиха-паднал.
Затвориха Ангел в човешкият ад.
Лекуван с Господ- по три хапчета дневно,
сред стотици камбани, тихо стенещи там.

Бе, като себеподобен сред дехуманизирани.
Един луд като тях, но ужасно тих.
Пуснаха го. Сред пътища непроходими
...като лебед да кацне върху земя.

Не бяха дяволи, ни Господ, а преродиха Ангела в човек.
Написаха ѝ стриктно правилата:
,,Креативност, изхвърляй в крайна нужда непотребното,,
... и това бе първото... на което се отдаде той докрай.

бе толкова усърден, чак препълни своят дом.
Дори в изгоряла клечка от кибрит виждаше смисъл.
Съседите , едва не полудели- звънят до полицията...
виждайки как от хора прелива кофата му

за боклук.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vega666 (Младен Мисана)

2015-02-08T11:11:48+02:00

Виждам те да вървиш нагоре самотен по склона на поезията, Станиславе! Не очаквай съмишленици. Напомняш ми алпинистите, катерещи осемхилядници. Ако това ти е утеха, ще ти кажа, че те разбирам и усещам поезията ти. Харесва ми. И ще си послужа с думите на Адам Мицкевич:

"Тоз който падне по склона,
той не умира,
че мъртвото тяло ще стане стъпало -
по него ще мине безкрайна колона!"

Поздрав на фона на неделния ден!